генетика

Речник на българския език

1. генѐтика съществително име, женски род (тип 41) редактиране

Значение

ж., само ед. Спец. Дял от биологията, в който се изучава развитието на живите организми, наследствеността и нейните изменения.

Грешни изписвания (7)

  • генетека
  • генетекъ
  • генетикъ
  • гинетека
  • гинетекъ
  • гинетика
  • гинетикъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. ге-не-ти-ка
членувано ге-не-ти-ка-та
мн.ч. ге-не-ти-ки
членувано ге-не-ти-ки-те
звателна форма

2. генетика — ед. ч. непълен член

генетика е производна форма на генетик (ед. ч. непълен член).