генератор

Речник на българския език

генера̀тор съществително име, мъжки род (тип 7) редактиране

Значение

мн. генера̀тори, (два) генера̀тора, м. Спец.
1. Машина за превръщане на механичната енергия в електрическа.
2. Апарат за превръщане на твърдото гориво в горивен газ; газгенератор.
прил. генера̀торен, генера̀торна, генера̀торно, мн. генера̀торни.

Грешни изписвания (7)

  • генератур
  • гениратор
  • гениратур
  • гинератор
  • гинератур
  • гиниратор
  • гиниратур

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. ге-не-ра-тор
непълен член ге-не-ра-то-ра
пълен член ге-не-ра-то-рът
мн.ч. ге-не-ра-то-ри
членувано ге-не-ра-то-ри-те
бройна форма ге-не-ра-то-ра
звателна форма