генерал-капитанче

Речник на българския език

генера̀л-капитанче съществително име, среден род (тип 65) редактиране

Значение

Грешни изписвания (31)

  • генерал-капетанче
  • генерал-капетънче
  • генерал-капитънче
  • генерал-къпетанче
  • генерал-къпетънче
  • генерал-къпитанче
  • генерал-къпитънче
  • генирал-капетанче
  • генирал-капетънче
  • генирал-капитанче
  • генирал-капитънче
  • генирал-къпетанче
  • генирал-къпетънче
  • генирал-къпитанче
  • генирал-къпитънче
  • гинерал-капетанче
  • гинерал-капетънче
  • гинерал-капитанче
  • гинерал-капитънче
  • гинерал-къпетанче
  • гинерал-къпетънче
  • гинерал-къпитанче
  • гинерал-къпитънче
  • гинирал-капетанче
  • гинирал-капетънче
  • гинирал-капитанче
  • гинирал-капитънче
  • гинирал-къпетанче
  • гинирал-къпетънче
  • гинирал-къпитанче
  • гинирал-къпитънче

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. ге-не-рал-ка-пи-тан-че
членувано ге-не-рал-ка-пи-тан-че-то
мн.ч. ге-не-рал-ка-пи-тан-че-та
членувано ге-не-рал-ка-пи-тан-че-та-та