гаргара

Речник на българския език

гарга̀ра — съществително име, женски род (тип 41) редактиране

Значение

ж., само ед. Плакнене на гърлото с вода или лекарство, при което течността се задържа в устата и се движи с издишната струя на слаби тласъци.
• Правя си гаргара — (с някого). Разг. Шегувам се, подигравам се, майтапя се.

Грешни изписвания (3)

  • гаргаръ
  • гъргара
  • гъргаръ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. гар-га-ра
членувано гар-га-ра-та
мн.ч. гар-га-ри
членувано гар-га-ри-те
звателна форма —

Връзки