габър

Речник на българския език

1. га̀бър съществително име, мъжки род (тип 7) редактиране

Значение

мн. га̀бъри, (два) га̀бъра, м. Дърво с назъбени жилести листа и с твърда и тежка бяла дървесина, от която се изработват дребни предмети.
прил. га̀бров, га̀брова, га̀брово, мн. га̀брови. Габрови листа.



мн. га̀бъри, (два) га̀бъра, м. Кабар.
същ. умал. га̀бърче, мн. га̀бърчета, ср.

Грешни изписвания (1)

  • габар

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. га-бър
непълен член га-бъ-ра
пълен член га-бъ-рът
мн.ч. га-бъ-ри
членувано га-бъ-ри-те
бройна форма га-бъ-ра
звателна форма

2. Га̀бър географски топоним в България (тип 195) редактиране

Значение

Грешни изписвания (1)

  • Габар