въшлив

Речник на българския език

въшлѝв прилагателно име (тип 76) редактиране

Значение

въшлѝва, въшлѝво, мн. въшлѝви, прил. Който има въшки.
същ. въшлѝвост, въшливостта̀, ж.

Грешни изписвания (3)

  • вашлив
  • вашлиф
  • въшлиф

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед. ч. м. р. въш-лив
непълен член въш-ли-вия
пълен член въш-ли-ви-ят
ж. р. въш-ли-ва
членувано въш-ли-ва-та
ср. р. въш-ли-во
членувано въш-ли-во-то
мн. ч. въш-ли-ви
членувано въш-ли-ви-те