въшкав

Речник на българския език

въ̀шкав прилагателно име (тип 76) редактиране

Значение

въ̀шкава, въ̀шкаво, мн. въ̀шкави, прил. Въшлив.
Въшкав с пари.Разг. Който има много пари.

Грешни изписвания (3)

  • въшкъв
  • въшкаф
  • въшкъф

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед. ч. м. р. въш-кав
непълен член въш-ка-вия
пълен член въш-ка-ви-ят
ж. р. въш-ка-ва
членувано въш-ка-ва-та
ср. р. въш-ка-во
членувано въш-ка-во-то
мн. ч. въш-ка-ви
членувано въш-ка-ви-те