вътор

Речник на българския език

въ̀тор — съществително име, мъжки род (тип 7)

Значение

Грешни изписвания (1)

вътур

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч.		въ-тор
	непълен член	въ-то-ра
	пълен член	въ-то-рът
мн.ч.		въ-то-ри
мн.ч.	членувано	въ-то-ри-те
бройна форма		въ-то-ра
звателна форма		—

Връзки

Вход