вършитба

Речник на българския език

вършѝтба съществително име, женски род (тип 41) редактиране

Значение

ж., само ед.
1. Вършеене.
2. Времето, периодът, когато се вършее. По вършитба.
прил. вършѝтбен, вършѝтбена, вършѝтбено, мн. вършѝтбени.

Грешни изписвания (3)

  • варшитба
  • варшитбъ
  • вършитбъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. вър-шит-ба
членувано вър-шит-ба-та
мн.ч. вър-шит-би
членувано вър-шит-би-те
звателна форма