вършене

Речник на българския език

вършене съществително име, среден род (тип 71) редактиране

Значение

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. вър-ше-не
членувано вър-ше-не-то
мн.ч. вър-ше-ния
членувано вър-ше-ни-я-та