върхарче

Речник на българския език

върхарче съществително име, среден род (тип 65) редактиране

Значение

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. вър-хар-че
членувано вър-хар-че-то
мн.ч. вър-хар-че-та
членувано вър-хар-че-та-та