върхар

Речник на българския език

върха̀р съществително име, мъжки род (тип 7) редактиране

Значение

мн. върха̀ри, (два) върха̀ра, м.
1. Обикн. мн. Върхът на дървото.
2. Само ед. Последните плодове и зеленчуци, останали по върха на растението и затова по-некачествени, като цяло.

Грешни изписвания (1)

  • вархар

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. вър-хар
непълен член вър-ха-ра
пълен член вър-ха-рът
мн.ч. вър-ха-ри
членувано вър-ха-ри-те
бройна форма вър-ха-ра
звателна форма