въртокъщница

Речник на българския език

въртокъ̀щница съществително име, женски род (тип 41) редактиране

Значение

мн. въртокъ̀щници, ж. Разг. Жена въртокъщник.

Грешни изписвания (15)

  • вартокъщнеца
  • вартокъщнецъ
  • вартокъщница
  • вартокъщницъ
  • вартукъщнеца
  • вартукъщнецъ
  • вартукъщница
  • вартукъщницъ
  • въртокъщнеца
  • въртокъщнецъ
  • въртокъщницъ
  • въртукъщнеца
  • въртукъщнецъ
  • въртукъщница
  • въртукъщницъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. вър-то-къщ-ни-ца
членувано вър-то-къщ-ни-ца-та
мн.ч. вър-то-къщ-ни-ци
членувано вър-то-къщ-ни-ци-те
звателна форма