въртелив

Речник на българския език

въртелѝв — прилагателно име (тип 76) редактиране

Значение

въртелѝва, въртелѝво, мн. въртелѝви, прил.
• Въртеливо движение. — Спец. Във физиката — движение в кръг.

Грешни изписвания (7)

  • вартелив
  • вартилив
  • въртилив
  • вартелиф
  • вартилиф
  • въртелиф
  • въртилиф

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед. ч. м. р. вър-те-лив
непълен член вър-те-ли-вия
пълен член вър-те-ли-ви-ят
ж. р. вър-те-ли-ва
членувано вър-те-ли-ва-та
ср. р. вър-те-ли-во
членувано вър-те-ли-во-то
мн. ч. вър-те-ли-ви
членувано вър-те-ли-ви-те

Връзки