върколаче

Речник на българския език

върколаче съществително име, среден род (тип 65) редактиране

Значение

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. вър-ко-ла-че
членувано вър-ко-ла-че-то
мн.ч. вър-ко-ла-че-та
членувано вър-ко-ла-че-та-та