вървежен

Речник на българския език

вървежен прилагателно име (тип 79) редактиране

Значение

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед. ч. м. р. вър-ве-жен
непълен член вър-веж-ния
пълен член вър-веж-ни-ят
ж. р. вър-веж-на
членувано вър-веж-на-та
ср. р. вър-веж-но
членувано вър-веж-но-то
мн. ч. вър-веж-ни
членувано вър-веж-ни-те