въпросителен

Речник на българския език

въпросѝтелен прилагателно име (тип 79) редактиране

Значение

въпросѝтелна, въпросѝтелно, мн. въпросѝтелни, прил. Който изразява въпрос или служи за изразяване на въпрос. Въпросителна интонация. Въпросителен знак.
нареч. въпросѝтелно. Погледна ме въпросително.

Грешни изписвания (15)

  • вапросителен
  • вапросителин
  • вапроситилен
  • вапроситилин
  • вапрусителен
  • вапрусителин
  • вапруситилен
  • вапруситилин
  • въпросителин
  • въпроситилен
  • въпроситилин
  • въпрусителен
  • въпрусителин
  • въпруситилен
  • въпруситилин

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед. ч. м. р. въп-ро-си-те-лен
непълен член въп-ро-си-тел-ния
пълен член въп-ро-си-тел-ни-ят
ж. р. въп-ро-си-тел-на
членувано въп-ро-си-тел-на-та
ср. р. въп-ро-си-тел-но
членувано въп-ро-си-тел-но-то
мн. ч. въп-ро-си-тел-ни
членувано въп-ро-си-тел-ни-те