въплъщаване

Речник на българския език

въплъщаване съществително име, среден род (тип 71) редактиране

Значение

Грешни изписвания (1)

  • въплъштаване

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. въп-лъ-ща-ва-не
членувано въп-лъ-ща-ва-не-то
мн.ч. въп-лъ-ща-ва-ния
членувано въп-лъ-ща-ва-ни-я-та