вълкодав

Речник на българския език

вълкода̀в съществително име, мъжки род (тип 7) редактиране

Значение

мн. вълкода̀ви, (два) вълкода̀ва, м. Голямо куче, подготвено да преследва вълци.

Грешни изписвания (7)

  • валкодав
  • валкудав
  • вълкудав
  • валкодаф
  • валкудаф
  • вълкодаф
  • вълкудаф

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. въл-ко-дав
непълен член въл-ко-да-ва
пълен член въл-ко-да-вът
мн.ч. въл-ко-да-ви
членувано въл-ко-да-ви-те
бройна форма въл-ко-да-ва
звателна форма