възторгване

Речник на българския език

възторгване съществително име, среден род (тип 71) редактиране

Значение

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. въз-тор-г-ва-не
членувано въз-тор-г-ва-не-то
мн.ч. въз-тор-г-ва-ния
членувано въз-тор-г-ва-ни-я-та