възсуров

Речник на българския език

възсуров прилагателно име (тип 76) редактиране

Значение

Грешни изписвания (3)

  • въсуров
  • възсуроф
  • въсуроф

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед. ч. м. р. въз-су-ров
непълен член въз-су-ро-вия
пълен член въз-су-ро-ви-ят
ж. р. въз-су-ро-ва
членувано въз-су-ро-ва-та
ср. р. въз-су-ро-во
членувано въз-су-ро-во-то
мн. ч. въз-су-ро-ви
членувано въз-су-ро-ви-те