възстановка

Речник на българския език

възстановка съществително име, женски род (тип 41) редактиране

Значение

Грешни изписвания (3)

  • възстанофка
  • въстановка
  • въстанофка

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. въз-ста-нов-ка
членувано въз-ста-нов-ка-та
мн.ч. въз-ста-нов-ки
членувано въз-ста-нов-ки-те
звателна форма