възроден

Речник на българския език

1. възродѐн прилагателно име (тип 76) редактиране

Значение

Грешни изписвания (3)

  • вазроден
  • вазруден
  • възруден

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед. ч. м. р. въз-ро-ден
непълен член въз-ро-де-ния
пълен член въз-ро-де-ни-ят
ж. р. въз-ро-де-на
членувано въз-ро-де-на-та
ср. р. въз-ро-де-но
членувано въз-ро-де-но-то
мн. ч. въз-ро-де-ни
членувано въз-ро-де-ни-те

2. възроден — мин. страд. прич. м. р.

възроден е производна форма на възродя (мин. страд. прич. м. р.).