възпълен

Речник на българския език

въ̀зпъ̀лен прилагателно име (тип 79) редактиране

Значение

Грешни изписвания (1)

  • възпълин

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед. ч. м. р. въз-пъ-лен
непълен член въз-пъл-ния
пълен член въз-пъл-ни-ят
ж. р. въз-пъл-на
членувано въз-пъл-на-та
ср. р. въз-пъл-но
членувано въз-пъл-но-то
мн. ч. въз-пъл-ни
членувано въз-пъл-ни-те