възпротивяване

Речник на българския език

възпротивяване съществително име, среден род (тип 71) редактиране

Значение

Грешни изписвания (1)

  • възпротивъване

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. въз-п-ро-ти-вя-ва-не
членувано въз-п-ро-ти-вя-ва-не-то
мн.ч. въз-п-ро-ти-вя-ва-ния
членувано въз-п-ро-ти-вя-ва-ни-я-та