възправяне

Речник на българския език

възправяне съществително име, среден род (тип 71) редактиране

Значение

Грешни изписвания (1)

  • възправъне

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. въз-п-ра-вя-не
членувано въз-п-ра-вя-не-то
мн.ч. въз-п-ра-вя-ния
членувано въз-п-ра-вя-ни-я-та