възпламенителен

Речник на българския език

възпламенителен прилагателно име (тип 79) редактиране

Значение

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед. ч. м. р. въз-п-ла-ме-ни-те-лен
непълен член въз-п-ла-ме-ни-тел-ния
пълен член въз-п-ла-ме-ни-тел-ни-ят
ж. р. въз-п-ла-ме-ни-тел-на
членувано въз-п-ла-ме-ни-тел-на-та
ср. р. въз-п-ла-ме-ни-тел-но
членувано въз-п-ла-ме-ни-тел-но-то
мн. ч. въз-п-ла-ме-ни-тел-ни
членувано въз-п-ла-ме-ни-тел-ни-те