възпламеним

Речник на българския език

1. възпламенѝм прилагателно име (тип 76) редактиране

Значение

Грешни изписвания (7)

  • вазпламеним
  • вазпламиним
  • вазплъменим
  • вазплъминим
  • възпламиним
  • възплъменим
  • възплъминим

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед. ч. м. р. въз-п-ла-ме-ним
непълен член въз-п-ла-ме-ни-мия
пълен член въз-п-ла-ме-ни-ми-ят
ж. р. въз-п-ла-ме-ни-ма
членувано въз-п-ла-ме-ни-ма-та
ср. р. въз-п-ла-ме-ни-мо
членувано въз-п-ла-ме-ни-мо-то
мн. ч. въз-п-ла-ме-ни-ми
членувано въз-п-ла-ме-ни-ми-те

2. възпламеним — сег. вр., 1 л., мн. ч.

възпламеним е производна форма на възпламеня (сег. вр., 1 л., мн. ч.).