възпитателка

Речник на българския език

възпита̀телка съществително име, женски род (тип 41) редактиране

Значение

мн. възпита̀телки, ж. Жена възпитател.

Грешни изписвания (15)

  • вазпетателка
  • вазпетателкъ
  • вазпетатилка
  • вазпетатилкъ
  • вазпитателка
  • вазпитателкъ
  • вазпитатилка
  • вазпитатилкъ
  • възпетателка
  • възпетателкъ
  • възпетатилка
  • възпетатилкъ
  • възпитателкъ
  • възпитатилка
  • възпитатилкъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. въз-пи-та-тел-ка
членувано въз-пи-та-тел-ка-та
мн.ч. въз-пи-та-тел-ки
членувано въз-пи-та-тел-ки-те
звателна форма