възнамерявам

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

Лични глаголни форми

Изявително наклонение

Сегашно време

	единствено число	множествено число
1 лице	въз-на-ме-ря-вам	въз-на-ме-ря-ва-ме
2 лице	въз-на-ме-ря-ваш	въз-на-ме-ря-ва-те
3 лице	въз-на-ме-ря-ва	въз-на-ме-ря-ват

Минало свършено време (аорист)

	единствено число	множествено число
1 лице	въз-на-ме-ря-вах	въз-на-ме-ря-вах-ме
2 лице	въз-на-ме-ря-ва	въз-на-ме-ря-вах-те
3 лице	въз-на-ме-ря-ва	въз-на-ме-ря-ва-ха

Минало несвършено време (имперфект)

	единствено число	множествено число
1 лице	въз-на-ме-ря-вах	въз-на-ме-ря-вах-ме
2 лице	въз-на-ме-ря-ва-ше	въз-на-ме-ря-вах-те
3 лице	въз-на-ме-ря-ва-ше	въз-на-ме-ря-ва-ха

Минало неопределено време (перфект)

	единствено число			множествено число
	мъжки род	женски род	среден род
1 лице	възнамерявал съм	възнамерявала съм	възнамерявало съм	възнамерявали сме
2 лице	възнамерявал си	възнамерявала си	възнамерявало си	възнамерявали сте
3 лице	възнамерявал е	възнамерявала е	възнамерявало е	възнамерявали са

Минало предварително време (плусквамперфект)

	единствено число			множествено число
	мъжки род	женски род	среден род
1 лице	бях възнамерявал	бях възнамерявала	бях възнамерявало	бяхме възнамерявали
2 лице	беше възнамерявал	беше възнамерявала	беше възнамерявало	бяхте възнамерявали
3 лице	беше възнамерявал	беше възнамерявала	беше възнамерявало	бяха възнамерявали

Бъдеще време

	единствено число	множествено число
1 лице	ще възнамерявам	ще възнамеряваме
2 лице	ще възнамеряваш	ще възнамерявате
3 лице	ще възнамерява	ще възнамеряват

Бъдеще предварително време

	единствено число			множествено число
	мъжки род	женски род	среден род
1 лице	ще съм възнамерявал	ще съм възнамерявала	ще съм възнамерявало	ще сме възнамерявали
2 лице	ще си възнамерявал	ще си възнамерявала	ще си възнамерявало	ще сте възнамерявали
3 лице	ще е възнамерявал	ще е възнамерявала	ще е възнамерявало	ще са възнамерявали

Бъдеще време в миналото

	единствено число	множествено число
1 лице	щях да възнамерявам	щяхме да възнамеряваме
2 лице	щеше да възнамеряваш	щяхте да възнамерявате
3 лице	щеше да възнамерява	щяха да възнамеряват

Бъдеще предварително време в миналото

	единствено число			множествено число
	мъжки род	женски род	среден род
1 лице	щях да съм възнамерявал	щях да съм възнамерявала	щях да съм възнамерявало	щяхме да сме възнамерявали
2 лице	щеше да си възнамерявал	щеше да си възнамерявала	щеше да си възнамерявало	щяхте да сте възнамерявали
3 лице	щеше да е възнамерявал	щеше да е възнамерявала	щеше да е възнамерявало	щяха да са възнамерявали

Преизказно наклонение

Сегашно време в преизказно наклонение
Минало несвършено време в преизказно наклонение (имперфект)

	единствено число			множествено число
	мъжки род	женски род	среден род
1 лице	възнамерявал съм	възнамерявала съм	възнамерявало съм	възнамерявали сме
2 лице	възнамерявал си	възнамерявала си	възнамерявало си	възнамерявали сте
3 лице	въз-на-ме-ря-вал възнамерявал е	въз-на-ме-ря-ва-ла възнамерявала е	въз-на-ме-ря-ва-ло възнамерявало е	въз-на-ме-ря-ва-ли възнамерявали са

Минало свършено време в преизказно наклонение (аорист)

	единствено число			множествено число
	мъжки род	женски род	среден род
1 лице	възнамерявал съм	възнамерявала съм	възнамерявало съм	възнамерявали сме
2 лице	възнамерявал си	възнамерявала си	възнамерявало си	възнамерявали сте
3 лице	въз-на-ме-ря-вал възнамерявал е	въз-на-ме-ря-ва-ла възнамерявала е	въз-на-ме-ря-ва-ло възнамерявало е	въз-на-ме-ря-ва-ли възнамерявали са

Минало неопределено време в преизказно наклонение (перфект)
Минало предварително време в преизказно наклонение (плусквамперфект)

	единствено число			множествено число
	мъжки род	женски род	среден род
1 лице	бил съм възнамерявал	била съм възнамерявала	било съм възнамерявало	били сме възнамерявали
2 лице	бил си възнамерявал	била си възнамерявала	било си възнамерявало	били сте възнамерявали
3 лице	бил възнамерявал бил е възнамерявал	била възнамерявала била е възнамерявала	било възнамерявало било е възнамерявало	били възнамерявали били са възнамерявали

Бъдеще време в преизказно наклонение
Бъдеще време в миналото в преизказно наклонение

	единствено число			множествено число
	мъжки род	женски род	среден род
1 лице	щял съм да възнамерявам	щяла съм да възнамерявам	щяло съм да възнамерявам	щели сме да възнамеряваме
2 лице	щял си да възнамеряваш	щяла си да възнамеряваш	щяло си да възнамеряваш	щели сте да възнамерявате
3 лице	щял да възнамерява щял е да възнамерява	щяла да възнамерява щяла е да възнамерява	щяло да възнамерява щяло е да възнамерява	щели да възнамеряват щели са да възнамеряват

Бъдеще предварително време в преизказно наклонение
Бъдеще предварително време в миналото в преизказно наклонение

	единствено число			множествено число
	мъжки род	женски род	среден род
1 лице	щял съм да съм възнамерявал	щяла съм да съм възнамерявала	щяло съм да съм възнамерявало	щели сме да сме възнамерявали
2 лице	щял си да си възнамерявал	щяла си да си възнамерявала	щяло си да си възнамерявало	щели сте да сте възнамерявали
3 лице	щял да е възнамерявал щял е да е възнамерявал	щяла да е възнамерявала щяла е да е възнамерявала	щяло да е възнамерявало щяло е да е възнамерявало	щели да са възнамерявали щели са да са възнамерявали

Условно наклонение

	единствено число			множествено число
	мъжки род	женски род	среден род
1 лице	бих възнамерявал	бих възнамерявала	бих възнамерявало	бихме възнамерявали
2 лице	би възнамерявал	би възнамерявала	би възнамерявало	бихте възнамерявали
3 лице	би възнамерявал	би възнамерявала	би възнамерявало	биха възнамерявали

Повелително наклонение

единствено число	множествено число
въз-на-ме-ря-вай	въз-на-ме-ря-вай-те

Причастия (отглаголни прилагателни)

Минало свършено деятелно причастие

единствено число	мъжки род		въз-на-ме-ря-вал
		непълен член	въз-на-ме-ря-ва-лия
		пълен член	въз-на-ме-ря-ва-ли-ят
	женски род		въз-на-ме-ря-ва-ла
		членувано	въз-на-ме-ря-ва-ла-та
	среден род		въз-на-ме-ря-ва-ло
		членувано	въз-на-ме-ря-ва-ло-то
множествено число			въз-на-ме-ря-ва-ли
		членувано	въз-на-ме-ря-ва-ли-те

Минало несвършено деятелно причастие

единствено число	мъжки род	въз-на-ме-ря-вал
	женски род	въз-на-ме-ря-ва-ла
	среден род	въз-на-ме-ря-ва-ло
множествено число		въз-на-ме-ря-ва-ли

Сегашно деятелно причастие

единствено число	мъжки род		въз-на-ме-ря-ващ
		непълен член	въз-на-ме-ря-ва-щия
		пълен член	въз-на-ме-ря-ва-щи-ят
	женски род		въз-на-ме-ря-ва-ща
		членувано	въз-на-ме-ря-ва-ща-та
	среден род		въз-на-ме-ря-ва-що
		членувано	въз-на-ме-ря-ва-що-то
множествено число			въз-на-ме-ря-ва-щи
		членувано	въз-на-ме-ря-ва-щи-те

Деепричастие (отглаголно наречие)

въз-на-ме-ря-вай-ки