възнамерявал

Речник на българския език

1. възнамерявал — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

възнамерявал е производна форма на възнамерявам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. възнамерявал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

възнамерявал е производна форма на възнамерявам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. възнамерявал — мин. деят. св. прич. м. р.

възнамерявал е производна форма на възнамерявам (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. възнамерявал — мин. деят. несв. прич. м. р.

възнамерявал е производна форма на възнамерявам (мин. деят. несв. прич. м. р.).