възмущаване

Речник на българския език

възмущаване съществително име, среден род (тип 71) редактиране

Значение

Грешни изписвания (1)

  • възмуштаване

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. въз-му-ща-ва-не
членувано въз-му-ща-ва-не-то
мн.ч. въз-му-ща-ва-ния
членувано въз-му-ща-ва-ни-я-та