възмургав

Речник на българския език

възмургав прилагателно име (тип 76) редактиране

Значение

Грешни изписвания (1)

  • възмургаф

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед. ч. м. р. въз-мур-гав
непълен член въз-мур-га-вия
пълен член въз-мур-га-ви-ят
ж. р. въз-мур-га-ва
членувано въз-мур-га-ва-та
ср. р. въз-мур-га-во
членувано въз-мур-га-во-то
мн. ч. въз-мур-га-ви
членувано въз-мур-га-ви-те