възмезден

Речник на българския език

1. възмездѐн прилагателно име (тип 79) редактиране

Значение

Грешни изписвания (3)

  • вазмезден
  • вазмизден
  • възмизден

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед. ч. м. р. въз-мез-ден
непълен член въз-мез-д-ния
пълен член въз-мез-д-ни-ят
ж. р. въз-мез-д-на
членувано въз-мез-д-на-та
ср. р. въз-мез-д-но
членувано въз-мез-д-но-то
мн. ч. въз-мез-д-ни
членувано въз-мез-д-ни-те

2. възмезден — мин. страд. прич. м. р.

възмезден е производна форма на възмездя (мин. страд. прич. м. р.).