възлест

Речник на българския език

въ̀злест прилагателно име (тип 76) редактиране

Значение

въ̀злеста, въ̀злесто, мн. въ̀злести, прил. Който има възли, покрит с възли (в 1 и 2 знач.).

Грешни изписвания (1)

  • възлист

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед. ч. м. р. въз-лест
непълен член въз-лес-тия
пълен член въз-лес-ти-ят
ж. р. въз-лес-та
членувано въз-лес-та-та
ср. р. въз-лес-то
членувано въз-лес-то-то
мн. ч. въз-лес-ти
членувано въз-лес-ти-те