възклицателен

Речник на българския език

възклица̀телен прилагателно име (тип 79) редактиране

Значение

Грешни изписвания (15)

  • вазклецателен
  • вазклецателин
  • вазклецатилен
  • вазклецатилин
  • вазклицателен
  • вазклицателин
  • вазклицатилен
  • вазклицатилин
  • възклецателен
  • възклецателин
  • възклецатилен
  • възклецатилин
  • възклицателин
  • възклицатилен
  • възклицатилин

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед. ч. м. р. въз-к-ли-ца-те-лен
непълен член въз-к-ли-ца-тел-ния
пълен член въз-к-ли-ца-тел-ни-ят
ж. р. въз-к-ли-ца-тел-на
членувано въз-к-ли-ца-тел-на-та
ср. р. въз-к-ли-ца-тел-но
членувано въз-к-ли-ца-тел-но-то
мн. ч. въз-к-ли-ца-тел-ни
членувано въз-к-ли-ца-тел-ни-те