възклицаване

Речник на българския език

възклицаване съществително име, среден род (тип 71) редактиране

Значение

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. въз-к-ли-ца-ва-не
членувано въз-к-ли-ца-ва-не-то
мн.ч. въз-к-ли-ца-ва-ния
членувано въз-к-ли-ца-ва-ни-я-та