възелче

Речник на българския език

въ̀зелче съществително име, среден род (тип 65) редактиране

Значение

вж. въ̀зел

Грешни изписвания (3)

  • възелчи
  • възилче
  • възилчи

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. въ-зел-че
членувано въ-зел-че-то
мн.ч. въ-зел-че-та
членувано въ-зел-че-та-та