въздържание

Речник на българския език

въздържа̀ние съществително име, среден род (тип 72) редактиране

Значение

ср., само ед. Остар. Самоограничение.

Грешни изписвания (3)

  • ваздаржание
  • ваздържание
  • въздаржание

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. въз-дър-жа-ние
членувано въз-дър-жа-ни-е-то
мн.ч. въз-дър-жа-ния
членувано въз-дър-жа-ни-я-та