въздребен

Речник на българския език

въздребен прилагателно име (тип 79) редактиране

Значение

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед. ч. м. р. въз-д-ре-бен
непълен член въз-д-реб-ния
пълен член въз-д-реб-ни-ят
ж. р. въз-д-реб-на
членувано въз-д-реб-на-та
ср. р. въз-д-реб-но
членувано въз-д-реб-но-то
мн. ч. въз-д-реб-ни
членувано въз-д-реб-ни-те