въ̀згорчѝв — прилагателно име (тип 76)
Значение
Грешни изписвания (3)
- възгурчив
- възгорчиф
- възгурчиф
Словоформи
С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.
ед. ч. | м. р. | въз-гор-чив | |
---|---|---|---|
непълен член | въз-гор-чи-вия | ||
пълен член | въз-гор-чи-ви-ят | ||
ж. р. | въз-гор-чи-ва | ||
членувано | въз-гор-чи-ва-та | ||
ср. р. | въз-гор-чи-во | ||
членувано | въз-гор-чи-во-то | ||
мн. ч. | въз-гор-чи-ви | ||
членувано | въз-гор-чи-ви-те |