възгорчив

Речник на българския език

въ̀згорчѝв прилагателно име (тип 76) редактиране

Значение

Грешни изписвания (3)

  • възгурчив
  • възгорчиф
  • възгурчиф

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед. ч. м. р. въз-гор-чив
непълен член въз-гор-чи-вия
пълен член въз-гор-чи-ви-ят
ж. р. въз-гор-чи-ва
членувано въз-гор-чи-ва-та
ср. р. въз-гор-чи-во
членувано въз-гор-чи-во-то
мн. ч. въз-гор-чи-ви
членувано въз-гор-чи-ви-те