въ̀згорчѝв
—
прилагателно име
(тип 76)
Значение
Грешни изписвания (3)
- възгурчив
- възгорчиф
- възгурчиф
Словоформи
С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.
| ед. ч. | м. р. | въз-гор-чив | |
|---|---|---|---|
| непълен член | въз-гор-чи-вия | ||
| пълен член | въз-гор-чи-ви-ят | ||
| ж. р. | въз-гор-чи-ва | ||
| членувано | въз-гор-чи-ва-та | ||
| ср. р. | въз-гор-чи-во | ||
| членувано | въз-гор-чи-во-то | ||
| мн. ч. | въз-гор-чи-ви | ||
| членувано | въз-гор-чи-ви-те | ||