възглух

Речник на българския език

възглух прилагателно име (тип 76) редактиране

Значение

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед. ч. м. р. въз-г-лух
непълен член въз-г-лу-хия
пълен член въз-г-лу-хи-ят
ж. р. въз-г-лу-ха
членувано въз-г-лу-ха-та
ср. р. въз-г-лу-хо
членувано въз-г-лу-хо-то
мн. ч. въз-г-лу-хи
членувано въз-г-лу-хи-те