възгледче

Речник на българския език

възгледче съществително име, среден род (тип 65) редактиране

Значение

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. въз-г-лед-че
членувано въз-г-лед-че-то
мн.ч. въз-г-лед-че-та
членувано въз-г-лед-че-та-та