възглавничка

Речник на българския език

възгла̀вничка съществително име, женски род (тип 41) редактиране

Значение

Грешни изписвания (7)

  • вазглавнечка
  • вазглавнечкъ
  • вазглавничка
  • вазглавничкъ
  • възглавнечка
  • възглавнечкъ
  • възглавничкъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. въз-г-лав-нич-ка
членувано въз-г-лав-нич-ка-та
мн.ч. въз-г-лав-нич-ки
членувано въз-г-лав-нич-ки-те
звателна форма