възгла̀вница
—
съществително име, женски род
(тип 41)
Значение
мн. възгла̀вници, ж.
1. Платнена торба, пълна с вълна, пух, дунапренови парчета и др., която служи за подложка на главата при спане.
2. Съоръжение, машинна част и под., които служат за опора, подложка, легло и пр.
1. Платнена торба, пълна с вълна, пух, дунапренови парчета и др., която служи за подложка на главата при спане.
2. Съоръжение, машинна част и под., които служат за опора, подложка, легло и пр.
Грешни изписвания (7)
- вазглавнеца
- вазглавнецъ
- вазглавница
- вазглавницъ
- възглавнеца
- възглавнецъ
- възглавницъ
Словоформи
С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.
| ед.ч. | въз-г-лав-ни-ца | |
|---|---|---|
| членувано | въз-г-лав-ни-ца-та | |
| мн.ч. | въз-г-лав-ни-ци | |
| членувано | въз-г-лав-ни-ци-те | |
| звателна форма | — | |