възглавка

Речник на българския език

възглавка съществително име, женски род (тип 41) редактиране

Значение

Грешни изписвания (1)

  • възглафка

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. въз-г-лав-ка
членувано въз-г-лав-ка-та
мн.ч. въз-г-лав-ки
членувано въз-г-лав-ки-те
звателна форма