възвратен

Речник на българския език

възвра̀тен прилагателно име (тип 79) редактиране

Значение

възвра̀тна, възвра̀тно, мн. възвра̀тни, прил. Който се възвръща.
Възвратен глагол.Спец. Глагол, в чийто състав има елемент се или си.

Грешни изписвания (3)

  • вазвратен
  • вазвратин
  • възвратин

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед. ч. м. р. въз-в-ра-тен
непълен член въз-в-рат-ния
пълен член въз-в-рат-ни-ят
ж. р. въз-в-рат-на
членувано въз-в-рат-на-та
ср. р. въз-в-рат-но
членувано въз-в-рат-но-то
мн. ч. въз-в-рат-ни
членувано въз-в-рат-ни-те