възбунтуване

Речник на българския език

възбунтуване съществително име, среден род (тип 71) редактиране

Значение

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. въз-бун-ту-ва-не
членувано въз-бун-ту-ва-не-то
мн.ч. въз-бун-ту-ва-ния
членувано въз-бун-ту-ва-ни-я-та