възбудим

Речник на българския език

1. възбу̀дим прилагателно име (тип 76) редактиране

Значение

Грешни изписвания (3)

  • вазбудем
  • вазбудим
  • възбудем

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед. ч. м. р. въз-бу-дим
непълен член въз-бу-ди-мия
пълен член въз-бу-ди-ми-ят
ж. р. въз-бу-ди-ма
членувано въз-бу-ди-ма-та
ср. р. въз-бу-ди-мо
членувано въз-бу-ди-мо-то
мн. ч. въз-бу-ди-ми
членувано въз-бу-ди-ми-те

2. възбудим — сег. вр., 1 л., мн. ч.

възбудим е производна форма на възбудя (сег. вр., 1 л., мн. ч.).