въглерод

Речник на българския език

въглеро̀д съществително име, мъжки род (тип 7) редактиране

Значение

м., само ед. Спец. Химически елемент — металоид, най-важна съставна част за всички органични съединения в природата.
прил. въглеро̀ден, въглеро̀дна, въглеро̀дно, мн. въглеро̀дни. Въглероден двуокис.

Грешни изписвания (4)

  • ваглерот
  • ваглирот
  • въглерот
  • въглирот

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. въг-ле-род
непълен член въг-ле-ро-да
пълен член въг-ле-ро-дът
мн.ч. въг-ле-ро-ди
членувано въг-ле-ро-ди-те
бройна форма въг-ле-ро-да
звателна форма